Хронология на Ефес

Лелегите и карийците са първото царство, което контролирало района.

2000 г. пр.н.е. Историята на града датира от около 2000 г. пр.н.е., а след това той попаднал под контрола на атинския цар Андрокъл.

Андрокъл, един от синовете на цар Кедър (Кондрос), основал града. Той бил йонийски грък.

750 г. пр.н.е. Кимерийците, а след това лидийците под управлението на цар Крез, завзели града.

750 г. пр.н.е. Градът започнал да се развива.

560 г. пр.н.е. Персите започнали да нападат Лидийското царство.

546 г. пр.н.е. Ефес бил завладян от Кир Велики.

Градът бил преместен в Артемисион.

330 г. пр.н.е. Александър Велики (356–323 г. пр.н.е.), македонец, поел контрола от персите.

323 г. пр.н.е. Александър починал и един от неговите командири, Лизимах, поел контрола над тази част от империята на Александър и дал име на новата си империя (Пергамската империя).

Лизимах (330 г. пр.н.е.–281 г. пр.н.е.) възстановил Ефес по северните склонове на планината Корес и по южните и западните склонове на планината Пион. Той накарал жителите на Колофон и Лебед да се преместят в Ефес, като помогнал на града да стане най-гъсто населеният в Анатолия.

188 г. пр.н.е. След битката при Магнезия Ефес попаднал под властта на царете на Пергам.

133 г. пр.н.е. Последният пергамски цар, Атал III, завещал царството си на Рим и Ефес станал град на Римската империя под управлението на Юлий Цезар.

63 г. пр.н.е. По време на управлението на Август (63 г. пр.н.е.–14 г. сл.н.е.) Ефес преживял първия си златен век, продължил 200 години.

100 г. сл.н.е. Населението на Ефес било около 200 000 души.

300 г. сл.н.е. Периодът от III век сл.н.е. до средата на IV век сл.н.е. бил време на борби и сътресения.

527 г. сл.н.е. Ефес преживял третия си златен век до епохата на Юстиниан, византийския император, управлявал от 527 г. сл.н.е. до 565 г. сл.н.е.

655 г. сл.н.е. Арабите превзели Ефес.

717 г. сл.н.е. Арабите превзели Ефес за втори път.

1090 г. сл.н.е. Селджукските (селджукските) турци разрушили града.

По-късно византийците си върнали града.

1300 г. сл.н.е. Селджуците отново разграбили града.

След тях дошли каталонски наемници, работещи за византийците.

Още веднъж турците завзели града.

1403 г. сл.н.е. Ефес бил окончателно напълно разрушен от Тимур Ленг, член на турското племе Барлас.

1869 г. сл.н.е. През 1863–1874 г. британският железопътен инженер Дж. Т. Ууд дошъл и извършвал разкопки в Ефес.

1904–1905 г. Д. Г. Хогарт извършвал разкопки тук от името на Британския музей.

1921–1922 г. Австрийският археологически институт работил тук.

1995– ….. Австрийски археолози продължават работа съвместно с турски екип.